Давид на Микеланджело е предназначен да бъде многостранен символ на „героя“ – както религиозно вдъхновение, така и социално изявление на политиката на градската държава – въплъщение на неподчинение и свобода.
Големите творци често са социални коментатори и политически активисти, които разширяват границите. Давид на Микеланджело е перфектен пример за своето време – началото на 1500 г. на република Флоренция, град-държава, заобиколен от врагове. Флорентинците бяха особено загрижени за престижа, меката проекция на политическата и икономическата мощ, плюс защитата на гражданските свободи.
David е предназначено да бъде видяно на покрива на катедралата във Флоренция. Пропорциите на Дейвид са умишлено променени, за да компенсират перспективата и зрителните линии – главата и ръцете са уголемени, а тялото е удължено. Дейвид е в съзнателно предизвикателна политическа поза. „Убиецът на великана Голиат“ трябваше да бъде поставен с поглед към Рим.
Художници и скулптори копират този принцип като идеал и когато Микеланджело издълбава Мраморна статуя на Давид, той го направи само с една част от „дрехата“, истински аксесоар: прашката, която е преметната през рамото му. Той подчертава голотата на Дейвид, подчертава героизма и благородството, като противопоставя грубостта на създаден от човека предмет срещу зашеметяващата красота на тялото на Дейвид като естествено творение.
- Мраморна статуя на Давид стои в традиционната поза на „героична съпротива“, в акт на средно движение, с торс, уловен в извивка. Дейвид стои в контрапосто (противопоставен), тежестта на единия крак е ангажирана, осевите линии на таза и раменете поставен накриво. Позата позволява на талантлив скулптор да въведе много повече драма и емоция във фигура, в сравнение със статичната изправена поза.
Искате да знаете повече знания или имате изискване за Мраморна статуя на Давид, моля, свържете се с нас. Размерът може да бъде изработен по поръчка!